Базиликата до епископската резиденция, известна още като Базилика №1, се намира в центъра на днешния гр. Сандански, който съвпада античния град. Разположена е недалеч в южна посока от Базиликата на епископ Йоан (Базилика №2) и югоизточно от Епископската базилика.

История:
Базиликата лежи от източната страна на единствената разкрита и документирана досега главна антична улица -  Cardo maximum (с ориентация север-юг), която се е пресичала с другите главни улици (включително и тези с направление изток-запад, наречени decumani) при градския площад (агората). Платното на разкритата част от улицата (cardoto) е покрито с големи каменни плочи. Източната му страна сега е заета от каменна колонада (porticus). Върху една гранитна колона е издълбан старогръцки надпис, от който научаваме, че съпружеската двойка Марк Аврелий Капитониан Александър и Юлия Терентина в качеството си на главни жреци (архиереи) на града, издигнали със собствени средства “колоните на стоата”. Думата “стоа” означава покрита колонада (портик). Предполага се, че първоначално стоата е принадлежала към все още неоткрития градски площад (агора). Надписът се отнася към управлението на Каракала (211 -217) или на император Елагабал (218 – 222).
Базиликата е изградена в средата на IV в. върху по-ранни римски сгради. През следващия V в. тя претърпява преправки, като може би тогава към нея е бил добавен артий.
Представителна и внушителна със размерите си,  тази църква е била основна съставна част от раннохристиянския комплекс на късноантичния град, към който принадлежали още неколко базилики. Тя се намира в непосредствена близост, и е била органически свързана, с епископския дворец и Базиликата на епископ Йоан. Предполага се че недалеч от последната се е намирала агората. Несъмнено тук е бил общественият и култовият център на ранновизантийското селище.
Базиликата е била разрушена по време на варварските нашествия от VI в., когато бива унищожен и самия град, с цялата му блестяща култура.
Затрупана и потънала в забвение, старината останала в неизвестност в продължение на около 1500 години. Разкрита е през 1967 г. след започналите в Сандански системни археологически разкопки. Неин откривател и проучвател е археоложката Александра Димитрова-Милчева. В изследването на паметника участва и Ваня Попова-Мороз.
Днес Базилика №1 е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата представлява внушителна базилика от еленистичен тип. Тя е с трикорабен наос, чийто среден кораб е три пъти по широк от страничните и е отделен с колонада от тях. Олтарното пространство завършва към наоса с олтарна преграда, вдаваща се силно в наоса. На изток базиликата е имала голяма и широка апсида, а на запад – неразчленен нартекс (притвор). Според А. Милчева, една от особеностите на сградата е, че дървеният ѝ покрив е бил носен от колонно-аркадна конструкция, една от най-ранните не само по българските земи, но и  на Балканите. Пред нартекса е развит атрий с колонни портици към изток, север и юг. Пред целия западен фронт на двора по-късно е изграден дълъг колонен портик, който навярно  продължавал към север и се е свързвал с епископския дворец и  с Базиликата на епископ Йоан.
Градежът на базиликата е в opus incertum. Колоните са от мрамор. Подът в централният кораб и в нартекса е от мраморни плочи, а в страничните кораби – от квадратни тухли. Стените на базиликата са били покрити със стенописи. Тук са намерени богати архитектурни детайли  - йонийски капители, бази, тела на колони, части от мозайка и стенописи, някои от които са разкрити in situ. Великолепните мозайки се съхраняват във фонда на съседния Археологически музей.
Северно от базиликата се намира самата епископска резиденция. Разкрити са редица представителни помещения, а също и кухненски блок. Църквата е обединена с останалите помещение посредством колонада и коридори. Цялата стена зад колонадата е пробита с отвори към базиликата и принадлежащите ѝ помещения. Първоначално и тази стена е била покрита със стенописи.

Източници:
1. Dimitrova, A. Die frühbuzantinische bei Sandanski im Licht der archäologischen Forschungen. - Etudes Balkaniques, 1979, №4, 127-146.
2. Dimitrova, A. Die Spätantike und  frühbuzantinische Stand bei Sandanski (4-6 Jh). Nach  archäologischen Angaben. - Bulgarien Historical Review, 1991, №4, 75-84.
3. Нели Чанева-Дечевска. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г., с. 312-313.